On-line библиотека за добра практика в търговските комуникации
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Административен капацитет”,
cъфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд
Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител.
Заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика и когато тя включва: 1. всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително използване на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга, марка, търговско наименование или друг отличителен знак на конкурент; 2. неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му към кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила.”
Забрана за осъществяване на нелоялни и заблуждаващи търговски практики
Според тази разпоредба в Закона за защита на потребителите нелоялните търговски практики са забранени. Първият белег, по който може да се познае дали една търговска практика е лоялна, или не, е противоречието с принципите на добросъвестност и професионална компетентност. Вторият белег – съществено изменение на икономическото поведение на средния потребител, е също необходимо условие за класифицирането на една търговска практика като нелоялна, а следователно и като забранена и наказуема. Двата признака са дадени в отношение на взаимна зависимост и наличие само на противоречие с принципите на добросъвестност и професионална компетентност не е достатъчно. Необходимо е и поведението на средния потребител да е било съществено променено или да е възможно да се промени.
В ал. 4 на чл. 69 г от ЗЗП законодателят диференцира нелоялните търговски практики на два основни вида – заблуждаващи и агресивни. Въведени са няколко основни хипотези при реализирането на които една търговска практика се счита за заблуждаваща:
Една търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. В допълнение търговската практика ще бъде разглеждана като заблуждаваща, дори и ако представената в нея информация е фактически точна, но има за резултат или е възможно да има за резултат решение за покупка, което средният потребител не би взел без осъществяването й.
Една търговска практика е заблуждаваща, когато тя не представя съществена информация, необходима на средния потребител за вземане на решение за закупуване на стока или услуга.
Търговската практика е заблуждаваща и когато търговецът предоставя необходимата информация по неясен, неразбираем или двусмислен начин, не я предоставя своевременно или не посочва своята истинска търговска цел.
Заблуждаваща търговска практика е всяка маркетингова дейност, която създава объркване с друга стока, услуга, марка търговско наименование или друг отличителен знак на конкурент, като води или може да доведе средния потребител до вземане на търговско решение, което той в противен случай не би взел.
